Разговор на Радан Кънев с Генка Шикерова и Миролюба Бенатова за „Дневен Ред“

17 декември 2025 година.

 

Миролюба Бенатова: Казваме здравейте на г-н Радан Кънев. Здравейте, г-н Кънев!

Радан Кънев: Здравейте!

Генка Шикерова: Успяхте ли да чуете Иван Костов какво каза?

Радан Кънев: Да, това, което всички видяхме и чухме през медиите. За съжаление съм на пленарно заседание в Страсбург и нямаше как да присъствам на цялата лекция.

Генка Шикерова: Да, мисълта ми е това, което ние пуснахме тук като акцент, за да ви питам, оттам да започнем. Това, което Иван Костов казва, е, че всъщност може да бъде обезсмислен този протест. Вие какво чувате? Мислите ли, че е възможно да се промени толкова лесно превзетата съдебна система, за която говори Костов?

Радан Кънев: Аз бих отишъл малко по-далеч от Иван Костов в оценката на модела, пред който сме изправени, а и във възможността той да бъде успешно демонтиран – в същността на проблема и дълбочината на проникването му. Защото очевидно е, че пред нас стои политическа задача, която е отвъд възможностите на всяко протестно движение и отвъд изборните резултати, дори най-добрите от тях. И тя е да се изкорени дългосрочно един модел, който пречи България да бъде правова държава.

Тук съм напълно съгласен с дефиницията, че проблемът е липсата на правова държава, а решението е нейното изграждане. Този проблем обаче е около 80-годишен. Зависи как гледаме исторически – някои вероятно биха се върнали по-назад във времето, но за мен това е предостатъчно отдавна, за да е ясно защо политическото елиминиране на две, три, четири лица от пейзажа на българската политика не може да бъде структурно решение.

И за да го дефинирам максимално кратко, както го направих и преди няколко седмици пред Европейския парламент: аз ще мина малко отвъд проблема със съдебната система и ще кажа, че в България силовия апарат на държавата, тайните служби, „ченгетата“, ако искате да ги наречем най-просто, се занимават с всичко, което не им е работа, и не се занимават с това, което им е работа.

Те правят бизнеси, превземат чужди бизнеси, управляват икономика, вместо да вършат тази работа, която имат – да опазват принципите на пазарното стопанство и на частната собственост. Те управляват медии, превземат медии, създават медийно съдържание, вместо да гарантират свободата на словото и на медиите и да ни предпазват от чужди враждебни инфилтрации в традиционните и в социалните медии. Те се занимават с политическо инженерство и създаване и управление на политически партии, което е абсолютно недопустимо в една конституционна правова държава – дори бих казал не само демокрация, но ако е стабилна правова държава, тя не може да допусне нейния силов апарат да има пряко участие в публичната политика.

Не на последно място, разбира се, вместо да гарантират разделението на властите, което е още една функция на силовия апарат на една демократична държава, те се занимават с това да управляват съдебната власт в страната доколкото могат и да създават нелегитимни, сенчести връзки между властите, които би трябвало да бъдат разделени – най-вече между изпълнителната власт и съдебната власт.

Това, така обрисувано, е един гигантски проблем, на който Пеевски се превърна в лице през последното десетилетие и малко повече. Бих казал, че това е в известен смисъл късмет за България, защото собствената му арогантност, суета, глупост и некадърност направиха проблема видим за всеки български гражданин. Защото иначе е много трудно видим.

В този смисъл, в контекста на това, което чухме като откъс от лекцията на Иван Костов – отстраняването на лицето Пеевски решава ли проблема? И Борисов? Отговорът тук е очевиден: когато отстраним един цирей, ние не отстраняваме една инфекция. Когато отстраним един продукт, ние не отстраняваме проблема, който е създал този продукт. Естествено, че те трябва да бъдат отстранени. Това, ако щете, е дори естетическа повеля, за да бъде демокрацията търпима, защото тя в момента се превръща в нещо нетърпимо за гражданите и се компрометира сама по себе си. За да бъде европейското ни битие търпимо, защото те започнаха да се превръщат в олицетворение на европейското ни членство, доколкото появата им на тези позиции и установяването на този контрол, който имаха, датира именно от период непосредствено след влизането ни в Европа.

Така че, без да поставям под никакво съмнение необходимостта от тази персонална смяна, трябва да сме наясно, че тя далеч не е решение на един проблем, който е много по-стар и много по-дълбок. И тук казах, че виждам едно разминаване с г-н Костов, защото той казва: ако политическите сили в следващия парламент, под принудата на гражданското недоволство и активност, успеят да създадат независимо правосъдие, тогава ще имаме решение на проблема. Аз не виждам как това решение може да се случи в рамките на едно Народно събрание, дори то да има пълен мандат и изключително реформистко мнозинство. Такива условия могат да създадат предпоставки, да създадат институционалната основа, на която неговото решаване да започне. Но мисля, че трябва да бъдем страшно честни с хората, с които заедно протестирахме и с които заедно постигнахме тази оставка: тези, които бяха на 18 години днес на площада, ще бъдат около 30, ако всичко е наред, когато почувстват, че живеят в правова държава. И те трябва да продължат усилието си през целия този период, както и всички ние.

Генка Шикерова: А вие очаквахте ли толкова бързо да се получи оставката на правителството?

Радан Кънев: Мисля, че никой не очакваше подобен взрив на обществено недоволство. И след като видях втория протест на 1-ви декември (за съжаление от голямо разстояние по кадрите в интернет), разбрах, че в обществото се случва нещо, което е много силно и непреодолимо. Защото толкова много хора, когато се съберат, те не се събират за да се разотидат, за да ги домързи другата седмица. Ние действително видяхме само броени дни след това, че протест, който ни се струваше невъзможно голям, се увеличи. Той се увеличи с малко в София, защото то няма накъде – сигурно 20% от населението в София беше на площада. Но той се увеличи двойно и тройно в другите градове само за няколко дена.

И мисля, че решението на правителството оттук нататък беше супер логично и в този смисъл го очаквах, защото Борисов е доказал, че има завиден инстинкт за самосъхранение. Според мен той елегантно финтира Пеевски и БСП (доколкото между Пеевски и БСП изобщо има някаква разлика вече). Впечатлението ми на страничен наблюдател е, че те не знаеха, че ще има оставка. Бяха се строили в бойно настроение да гласуват против вота на недоверие, за да разберат, както седяха и чакаха, че междувременно Борисов е решил да спаси себе си или поне партията си, но не и тях. Така че, да, от 1-ви декември нататък логичното развитие беше той. Борисов си го каза в прав текст. Той каза: „За да не се заличим, реших да дадем оставка“.

Миролюба Бенатова: Само че той го каза в контекста на Евросъюза, влизането в НАТО, Шенген, а не в контекста на Пеевски – че Пеевски може да го затрие.

Радан Кънев: Не го казва в този контекст, факт е. Но той го каза в контекста на други политически сили, които са имали определени постижения, но не са удържали на обществената оценка за пълна липса на почтеност в управлението им. Той цитира Царя и Станишев. Истината е, че и НДСВ, и БСП си тръгнаха, защото не можаха да убедят и най-твърдите си привърженици, че се държат почтено, когато са на власт. Не че не са постигнали резултати – точно както каза той, можем да видим геополитическите резултати, имаше и нелоши икономически резултати. Но имаше дълбокото убеждение на мнозинството граждани, че нещата в България не се развиват правилно като начин на упражняване на властта. Тук се връщам на това, което казах в началото – когато управляващите изглеждат като кукли, хората, които вярват в демокрацията (а българите вярват в нея), няма как да ги приемат и да ги оставят на власт.

Генка Шикерова: Във ваша публикация мисля, че казвате, че виждаме началото на политическия край на Пеевски. Защо мислите така?

Радан Кънев: Защото мисля, че както казах, собствените му доста несредни лични качества го доведоха до една ситуация, в която повече не може адекватно да използва огромните задкулисни лостове, които събра в ръцете си. И съответно няма как да си осигури нито публичното партньорство в политиката, нито в достатъчна степен вече и сенчестото партньорство, на което разчиташе преди това. Така че, без да съм сигурен – искам да го подчертая – мисля, че започва процесът по изхвърляне на персоната на Делян Пеевски от българската политика. Той може да се развие и по-бързо, и по-бавно. Тук най-вероятно именно тези структури зад него – това, което Костов нарича „широките мрежи на високоорганизираната престъпност“ – могат да решат проблема много бързо. По политически начин той ще се реши по-бавно, но решението се вижда във факта, че ДПС в Кърджали не може да събере трима души на кръст, които са дошли доброволно на протест. Че в Кърджали трябваше да мъкнат хората насила на контрапротест и че там хората не знаеха защо са се явили на контрапротест. И успоредно с това виждаме едно много интересно движение, откровено анти-Пеевски, сред общностите на българските турци и българските роми, на които ДПС винаги е разчитало, за да му оцелее и политическият модел, и икономическият модел.

Миролюба Бенатова: Между другото, примерно през 20-та година, когато имаше пак протести, ГЕРБ също докарваха свои симпатизанти с автобуси, с тениски „Аз вярвам само на този човек“ с лика на Бойко Борисов. А защо го казвам – Мехмед Дикме тук преди няколко дни каза, че бъдещето на ДПС минава през отстраняване на Пеевски, а бъдещето на ГЕРБ минава през стъпка назад на Бойко Борисов. По отношение на Бойко Борисов какво мислите?

Радан Кънев: Не подценявам способността на Борисов да оцелява в българската политика. Аз мисля, че той направи силен ход с тази бърза оставка. Направи го съвсем съзнателно именно за да си остави някакви възможности за маневриране. Виждам и къде вижда той тези възможности – и то е в ускорена урбанизация на собственото му лидерство и на собствената му партия, ако щете „трампизация“, ако щете „путинизация“ (няма особена разлика в днешния свят между трите понятия). Тоест завой и към остро популистки авторитаризъм, и към заемане на американската страна в един задълбочаващ се и много опасен конфликт между Европейския съюз и европейското единство, бих казал. Защото Съюзът може би ще претърпи значителни трансформации, а дали тези трансформации ще са в посока към повече единство или към разпад е залогът на конфликта, който има днес между Европа и сегашната американска администрация. Конфликт, който не бива да подценяваме по никакъв начин, защото конкретно за България той е, меко казано, стратегически кошмар. Риск, пред какъвто не сме се изправили със сигурност от зимата на 89-а година насам, тоест много, много време, близо четири десетилетия.

Тук изглежда Борисов обмисля сериозно и прави стъпки към това да заеме позиция против европейското единство. Както обикновено е страхлив, както обикновено е плах – дава инструкции на правителството си да заема в рамките на два-три-четири дена няколко противоположни позиции, за да може да се защити от всички страни, но не се намираме в ситуация, в която това фигурно пързаляне ще свърши работа. Той ще трябва да избере. Струва ми се, че изборът му е да залитне в позиция против европейското единство, което значи против политиките по европейска сигурност и отбрана най-вече в момента, към лагера, в който сега са Виктор Орбан, Роберт Фицо, най-вероятно Андрей Бабиш (но чехите винаги са били много по-умни в тази игра и смятам, че там ще бъде доста по-сложно). И тук Борисов, от една страна, влиза в остра конкуренция с Радев, който отдавна е избрал този път, а от друга страна залага възможността за стабилно властово оцеляване в някакъв вид партньорство с Румен Радев. Нещо, което ми се струва, че опозицията на Борисов и Пеевски драматично подценява в настоящия момент като риск.

Генка Шикерова: Бихте ли обяснили какво имате предвид? Къде виждате партньорство евентуално между Борисов и Румен Радев, който още въобще не съществува на политическия терен?

Радан Кънев: Не, Румен Радев съществува на политическия терен от девет години, и много отчетливо за последните пет като един от основните политически и – благодарение на служебните правителства – властови фактори в България. Румен Радев за разлика от предишните ни президенти е имал възможността в период от няколко години да упражнява пряко политическа власт, включително за определени периоди неконтролирана политическа власт, по-голяма от властта, която който и да е министър-председател в България някога е имал. Да не забравяме случая, когато чрез назначеното и изпълнено със собствените му съветници правителство той предложи на себе си ръководителите на службите и след което си ги назначи. Това е типичен пример за овластяване, което е отвъд нормалните предели на изпълнителната власт в България. Така че Радев няма партия – неговата партия е все още политическо очакване, политическо предположение, но той има много силно присъствие в българската политика и има немалко власт.

По отношение на възможните параметри на сближаване, те са пределно ясни. Радев стои категорично в позицията на „wannabe“ българския Орбан – човекът, който иска да стане Орбан в българската политика. Той е противник на общоевропейската политика, авторитарен във вътрешните си позиции и партниращ с по-голямо желание и с по-голям успех с диктатурите на Русия и Китай и с управлението на Доналд Тръмп, отколкото с колегите си в Европейския съюз. Позицията на Радев по този въпрос е вече твърде последователна. За мен тя не подлежи на съмнение. Въпросът е, че когато Борисов вземе завоя в същата посока, тогава се оказва, че между тях двамата има много повече общо, отколкото между тях и който и да е демократично, европейски мислещ българин, каквито съм убеден бяха гигантското мнозинство от протестиращите на площада. Георги Лозанов между другото предложи една интересна картина, която съвпадаше в голяма степен със същата моя публикация от преди няколко дни – че ние наблюдавахме известно време едно състезание между Пеевски, Радев и Борисов за това кой да се направи по-успешно на българския Виктор Орбан. Моето усещане е, че Пеевски отпадна от това състезание, защото то изисква мащабна публична подкрепа. Борисов и Радев са в състезанието, но сравнението на публичната подкрепа между двамата не е в полза на Борисов. Тоест той в името на оцеляването си може да се сгъне и да партнира с Румен Радев в много опасна посока на развитие на България. Нещо, което трябва да бъде спряно с политически средства, а това няма да е лесна задача.

Генка Шикерова: Вие казвате, че в това политическо поле, което очаквате така общи действия и съюз едва ли не между Борисов и Радев по този път, Делян Пеевски е отпаднал. Обаче през цялото време се говори за зависимостите, които Борисов има по отношение на Делян Пеевски. Та как Борисов взима този завой с котвата, която влачи?

Радан Кънев: Още веднъж ще кажа, че за да си обясняваме изобщо българската политика, изобщо българската власт (защото аз винаги съм твърдял, че политика е това, което се случва публично, а властта се случва на много нива – и публични, и непублични), трябва да правим съществена разлика между лицето Делян Пеевски и това, което създателят му Доган нарече „феномена Пеевски“. Лицето Делян Пеевски е много посредствено на всички възможни нива. И смятам, че страховете и зависимостите на Борисов са към модела, а не към личността. И ако личността Пеевски губи позиции, Борисов ще се опита да обезпечи страховете си по други начин, като се обърне към (отново ще цитирам Костов) широките мрежи на организираната престъпност. Мрежи, които пак подчертавам, се състоят изключително от собствения ни държавен силов апарат, а не някакви външни играчи. Те са тези, които държат папките, и те са тези, които държат прокуратурата – тоест държат в голяма степен сигурността на Борисов в ръцете си. Там може да се състои сделката. Сделка, която пак казвам, е хипотетична, не виждаме да е станала, и която е политически предотвратима.

И нейното предотвратяване е първостепенен приоритет, защото ние сме изправени пред три ключови предизвикателства. Аз си позволявам прогнозата, че 2026-та година ще бъде най-трудната в българската политика поне от 96-а насам, а може би и отпреди това. Защото през 96-а не изглеждахме особено изложени на геополитически рискове, а в момента България е изправена пред най-сериозния геополитически риск в новата си история. Пред риска всичко, на което сме се опирали, всичко, на което сме стъпвали за собствената си национална сигурност и сигурност като отделни граждани, да се окаже плаващи пясъци. Защото аз цитирам тук Фридрих Мерц, не си измислям, когато казвам, че НАТО в досегашния си вид като гарант за сигурност не съществува, Европейският съюз като гарант и на свободата, и на благосъстоянието ни е изправен пред много тежки удари и много големи заплахи. От друга страна, собствената ни държавност е разядена от това, което наричаме „модела Пеевски“. Корупцията убива доверието в демокрацията като система на управление, в пазарната икономика като система на забогатяване. И на трето място, всичко това доведе до едно прахосничество и лакомия от страна на най-вече последното управление, но рискът е видим и за в бъдеще, което поставя икономическите ни перспективи на изпитание. Защото България на фона на безобразното си управление от 15 години насам се справя икономически добре, но това никога не е включвало възможността през бюджета да се разпределят 50% от брутния вътрешен продукт и дългът да нараства лавинообразно с целия риск за нарастване на данъчно-осигурителната тежест. Тоест ние сме изправени пред опасността икономическият ни модел да се счупи. Това са три отделни и много свързани неща: геополитическият риск, корупционният риск и икономическият риск. И по трите риска първо трябва да подчертаем: Румен Радев, с или без партия, е проблем, а не е решение. И по трите риска сглобяване между Борисов и Радев могат да взривят държавата и обществото ни и перспективите пред нас.

Миролюба Бенатова: А какви са според вас перспективите пред „Продължаваме промяната – Демократична България“, които сега много ясно лидерите се дистанцират от модела Пеевски (с веднага разширението и Борисов)? Какви са перспективите при едни предсрочни избори пред ПП-ДБ, които поискаха 121 депутата?

Радан Кънев: Перспективите пред ПП-ДБ зависят от способността да назовем именно рисковете, пред които сме изправени като общество – които хората очевидно доста добре виждат. Да посочим решения на тези три основни риска. Да посочим хоризонт, положителен за развитие към това България да излезе от геополитическия риск и да влезе практически в момента създаващите се общи структури за сигурност в Европа. Да влезе не влачейки се по корем с нежелание, а като изключително активен член, като основател на – да го кажем – Европейския съюз за сигурност и отбрана, който е на хоризонта. Защото ние сме държавата с най-много външни граници и с най-много заплахи, така че нашата роля трябва да бъде супер активна тук. Тя в момента е точно обратното – дълбоко скептична.

Трябва да посочим икономически хоризонт и аз бих подчертал много ясно – икономически хоризонт в център-дясно, дори вдясно. Защото видяхте българските граждани как реагираха на един социалистически бюджет. Това показа един интересен и от моя гледна точка симпатичен феномен на българското общество – и то е, че могат младите хора, много младите хора, да излязат на огромен протест с десни икономически искания. В Западна Европа се случва обикновено обратното.

И на трето място – със сигурност първо по важност и първо по спешност – да посочим модела „Пеевски“ и да кажем честно на гражданите, че няма лесно решение. Изкушението да предлагаме лесни решения на корупционната институционална криза в България няколко пъти сме го играли и няколко пъти това е довело до сериозно разочарование, защото то е лъжа. Вижте, дори да кажеш, че България ще реши проблема си с корупцията… много лесно, просто защото аз идвам на власт. Това доведе на власт кабинета „Петков“. Аз мисля, че те тогава си вярваха и много хора им повярваха, защото то човек като си вярва, е автентичен – светят му очите с положителна светлина, с надежда. Само че вече научихме по трудния начин, че това не става така. Не става просто като се смени властта. Нужни са много сериозни, много тежки реформи и вярвам – тук трябва да повтарям, го мисля, че е важно – трябва да кажем на гражданите, че става дума за един много дълъг процес. Да не създаваме илюзията, че година или две след евентуални успешни избори проблемите ще са решени.

Генка Шикерова: Да не излезе пак, че има маркетингов трик, както обясняваше Лукарски навремето – че това „анти-ГЕРБ“ е само за преди изборите?

Радан Кънев: Не мисля, че има такава възможност. Аз съм човек, който през последните – ще станат всеки момент четири години, откакто започна руската агресия в Украйна – настойчиво съм казвал, че сътрудничество между ПП-ДБ и ГЕРБ е необходимо от гледна точка на геополитическата стабилност на страната. И не бих си променил оценката със задна дата за това, което съм говорил 22-ра, 23-та, 24-та година. Но дори аз днес виждам, че с хода с първо откритото партньорство с Пеевски, после подчиняването на ГЕРБ и на изпълнителната власт на Пеевски, и сега със завоя към посланията на Виктор Орбан (а в голяма степен на Лавров и Песков), Борисов се превръща не просто в политически токсичен партньор, а в нещо различно от партньор – в идеологически опонент по тези три важни теми: геополитиката, икономиката и борбата с институционалната корупция. Тук не става дума, че ако се разбереш с Борисов и ГЕРБ, ще пострадаш. Винаги съм казал, че в политиката това се прави – разбираш се, вършиш правилните неща, после страдаш. Така работи представителната демокрация. Тя не създава вечни лидери, само в диктатурата лидерите са вечни. Но в случая няма смисъл от тази жертва, защото с тези хора не могат да се постигнат тези резултати.

Затова и напълно разбирам призива да се води политика, насочена към мнозинство в парламента. Предстои да видим дали тя е реалистична, защото проучвания, които се правят в сегашната обществена ситуация, са недостоверни – не защото някой социолог лъже, а защото всички сме прекалено объркани какво следва. Напълно възможно е бъдещето на коалицията ПП-ДБ да е в много твърда и категорична опозиция на някакъв вид партньорство между авторитарни сили в българската политика, каквито се очертават в момента Борисов и Радев. Ние трябва да сме готови да бъдем гарант за европейското развитие на страната, срещу по-нататъшното завладяване на медии и съдебна власт от ченгетата и срещу левичарското прахосничество.

Миролюба Бенатова: А вие бяхте ли… вашето име беше ли спрягано като евентуална кандидатура на тази общност за президентската институция? Някой говорил ли е с вас, дори да не е публично?

Радан Кънев: Не, не. В смисъл – не бягам от отговор, но не съм чувал никакви разговори за никакви президентски номинации, включително в множеството си лични разговори с хора от партийните ръководства на трите партии. Не съм чул име за кандидат за президент. Това в известен смисъл ме изнервяше, защото смятах, че трябва доста по-рано да протече тоя процес, но в момента вече всички сме наясно, че този разговор в най-добрия случай ще върви успоредно с една много агресивна предизборна кампания и ще зависи от резултатите на изборите през март.

Генка Шикерова: Питаме ви, защото е логично дори и да се спекулира с вашето име, така както се появи името на Благомир Коцев. Самият той намекна, че би могъл да помисли. Вие бихте ли могли да помислите?

Радан Кънев: В сегашните обстоятелства предпочитам да мисля за други неща наистина. Защото тази кампания, която предстои, тя ще е много гадна, много кална, аз съм сигурен. Защото най-долните кръгове на ченгеджийницата, която контролира в момента обществото ни, се опитват да се спасят, докато по-рафинираните ченгета се опитват да се отърват от тях. И тук ще има една страшна помия, в която такива като Пеевски ще се опитат да завлекат всички със себе си. Ние трябва да оцелеем през този период, запазвайки приличие, възпитание и чест – такива рядко оценявани реквизити на демокрацията, а всъщност много важни.

Миролюба Бенатова: А вие как оценявате това, което се случи на вашето семейство – като част от ченгеджийския инструментариум или като случайност?

Радан Кънев: Като пълна случайност би било някаква вдъхновяваща суета да си помисля, че някой е седял в „Манастирски ливади“ на едно кюше да чака дете сутринта. Оттам нататък фактът, че информацията за неговото задържане с подробности, с които разполага единствено МВР, стигна до всички медии, е въпрос на една обща липса на приличие в нашето общество, на съзнание къде са границите. Което не ме изненада. Естествено, беше много неприятно.

Миролюба Бенатова: Имаме случайност, съчетана със съвсем целенасочени действия – пускането на тази информация. Дали превантивно някой не се задейства срещу вас?

Радан Кънев: Не мога да си придам такава важност наистина.

Генка Шикерова: Надяваме се все пак да се възстановите вие като родител. Това е много тежък момент предполагам за цялото ви семейство. Как минахте през това?

Радан Кънев: Аз мисля, че… понеже съм минал през това от друга позиция, така да го кажем – бил съм тийнейджър – не мисля, че това е един период, през който по един или друг начин всяко семейство, особено тези, които отглеждат момчета, трябва да мине. Това е едно от големите изпитания в живота. Сега от новата гледна точка си давам сметка какво съм причинил аз на родителите си като нерви, тревоги, страхове. И не отдавам на това, което се е случило, извънредно значение. Извън, пак казвам, тази медийна известност, която синът ми придоби, за която между другото го бях предупреждавал – че ако сгафи стабилно (а за мен това е много стабилен гаф), няма да му се размине. Аз познавам българската медийна среда от доста години, все пак по трудния начин.

Миролюба Бенатова: Много ви благодарим и за откровеността накрая, изобщо за този сериозен анализ и за участието.

Радан Кънев: Благодаря ви. Все по-често ще бъда в България до март, това е очевидно.

Край на интервюто.