Днес внесох над 100 изменения (някои – заедно с колеги, други – самостоятелно) в проекторегламента за Граничен въглероден механизъм (Carbon Border Adjustment Mechanism) – по същество митническа тарифа, която да защити индустрията в ЕС от конкуренцията на производители, които не се съобразяват с климатични политики.

  • В основния доклад, внесен от левицата, се съдържа твърдение, че строителството не е засегнато от конкуренция (поради факта, че материалите са в общия случай твърде тежки и евтини, за да дойдат от Китай). Това твърдение е абсурдно за гранични държави като България, в която и цимент, и тухли, керемиди, теракота и т.н. се внасят от Турция. По тази причина, основните ми поправки целят запазване на подкрепата за циментовия и строителния сектор, докато СВАМ ефективно влезе в сила и докаже своята ефективност.
  • Друга ключова поправка предвижда защита на европейските производители, които биха платили по СВАМ за внос на ресурс за производство (например алуминий) на стоки, които след това изнасят извън ЕС и така износът им става неконкурентен.
  • Трета група поправки предлага администрация на СВАМ на ниво ЕС, а не на национално ниво. Управлението на национално ниво би създало огромен корупционен риск, особено при държави с множество съседи извън ЕС и съответно би изложило местния бизнес на нелоялна конкуренция от контрабандни стоки.
По принцип не съм привърженик на протекционистична политика, но при засилване на климатичните политики в ЕС, тя е неизбежна. Първо – за защита на европейските производства и второ – като силен инструмент за климатични политики в държавите, които изнасят за ЕС. А ЕС е най-големият единичен пазар на планетата.
От българска перспектива, тази политика може да представлява голям интерес, защото създава възможност за пренасочване на производства от трети страни към по-слабо развитите Държави-членки на ЕС, особено в контекста на изключително оскъпения транспорт и нарушени вериги за доставка.