Уважаеми колеги от Антикорупционната Интергрупа в ЕП,

Обръщам се към Вас, изпълнен с дълбока загриженост от състоянието на правовата държава в моята родина – Република България. Убеден съм, че е време за действие в интерес на българските граждани, които, като граждани на ЕС, имат безусловното право да живеят в условия на законност, свобода на медиите и просперитет. Не е нужно и България да стане общоприет негативен пример като Полша и Унгария, да достигне фаза на проблема, в която демократичните механизми изглеждат блокирани от нелегитимен контрол върху бизнеса и медиите. Това развитие трябва да бъде предотвратено, и то не с изчерпания и неефективен Механизъм за сътрудничество и проверка (CVM), а с директно и отговорно посочване на проблемите.

През последната година, България преживя остро влошаване на ситуацията с медийната свобода и независимостта, балансите и обективността в сферата на правосъдието. Ключов момент беше назначаването на нов директор на Обществената ТВ, дългогодишен професионален политик и бивш директор на крайнодесния, откровено про-руски и анти-европейски телевизионен канал “Алфа-Атака”. Успоредно с това, една от най-големите частни медийни групи и втори телевизионен оператор в страната беше овладян от близък на властта бизнесмен, ръководител на най-голямата работодателска асоциация. Тази концентрация се разви на фона на траен монопол върху печатните медии от друг крупен бизнесмен и действащ политик.

Резултатът беше системна чистка на журналисти с независими позиции и доказан професионализъм, втвърдяване на необективна и едностранна редакционна политика и липса на критичен прочит на решенията на управлението. Особено тежко това състояние на медиите се прояви по време на извънредното положение по повод КОВИД-19, когато гражданите бяха лишени от пълноценен достъп до обективна информация, което представляваше и пряка заплаха за здравето им и националната сигурност. Готов съм да систематизирам пред Вас множество примери, като най-фрапантен е последният – отстраняването от екран на водещ журналист в Обществената телевизия, за което мотивите официално бяха негови критични изявления за премиер министъра и ръководството на Църквата.

В същия период, с избора на нов Главен прокурор на Републиката, добре познатите хронични проблеми на българското правосъдие се задълбочиха рязко. Новото ръководство на прокуратурата, освободено от всякакви механизми на контрол и в неприкрит съюз с оформящата се монополна медийна империя, се отдаде на “телевизионно правораздаване” и постави началото на разрушителна институционална война. В момента е ежедневие обвиняеми лица да бъдат публично обявявани за “престъпници”, изолирани доказателства да бъдат публикувани в медиите като част от масови обвинителни “кампании”, а оправдателни присъди да бъдат заклеймявани като “победа” на олигархията в битката за справедливост. Крайната политизация на публичното поведение на ръководителя на прокуратурата не само компрометира самото държавно обвинение и неговите служители, но и доведе до атаки срещу принципите на частната собственост и свободния пазар, в неприкрит опит да бъде обърнат, със средствата на държавната репресия, националният консенсус за преход от комунистическо-тоталитарно към европейско пазарно стопанство.

Уважаеми колеги, далеч съм от изкушението да влагам партийно-политическа оценка в моя призив към Вас и да атакувам собствената си държава. В зависимост от отношението си към днешната власт (коалиция между партия от ЕНП и крайни националисти), мнозина биха оценили различно отношението на властта към описаните процеси. За едни, управляващите са техен инициатор. И аз няма да скрия, че – като опозиционен политик – съм близо до това мнение. За други, те са парализирана жертва на изнудване и стари зависимости, а за собствените си привърженици – дори борец с овладяващата обществото ни олигархична мрежа.

За мен, като член на ЕП, важно е едно – че жертва на описаните тревожни процеси са българските граждани, малкия и среден бизнес, местното самоуправление, свободните медии. Жертва са ценностите, записани в Договорите на ЕС. Жертва са политиките, заложени в Плана за възстановяване на ЕС, които биват компрометирани от корупционни практики, и съответно – възможностите за развитие на цели региони, доходите и перспективата за бъдещето на много граждани на ЕС.

По тази причина Ви призовавам да проявим навременна повишена чувствителност, като поискаме сериозно и задълбочено разследване на кризата на правовата държава в най-бедната Държава-членка и застанем на страната на нейните граждани.

След подготвянето на настоящото писмо, в България се разви шокиращ инцидент, който по особено тревожен начин потвърждава изложените факти: Опозиционният политик и Министър на правосъдието (2014-2015) г-н Христо Иванов се опита да постави българския национален флаг на плаж – публична държавна собственост, като знак на протест срещу заграбването на плажа от българския политик и почетен председател на парламентарната партия ДПС – Ахмед Доган. Г-н Иванов беше брутално изблъскан в морето от представители на Националната служба за охрана (НСО), в момент, в който осъществява конституционното си право на достъп до бреговата ивица.
Обществената телевизия и цитирания частен ТВ канал дори не отразиха инцидента, а реакция от инститциите няма.


Сигнал до Антикорупционната интергрупа в Европейския Парламент