В политическата дейност, като член на Комисията по заетост и социални въпроси, съм силно ангажиран с преодоляване на крайната бедност, енергийната бедност и живота в недопустими и унизителни условия – теми, които докладът “Decent and affordable housing for all” засяга.

Въпреки това, гласувах “против” финалната му версия, поради множество изменения, които засягат правото на собственост, свободната инициатива и икономическата логика на Плана NextGenerationEU, и особено принципите на Зелената сделка.

Вярвам, че успешна социална политика се води единствено от общества, които подчиняват стопанската си политика на здравия разум и постигат силна и устойчива икономика. Общества, които насърчават правото на собственост и частната инициатива, и следвайки принципа на солидарността, осигуряват достатъчно публични средства за подкрепа на най-уязвимите и за успешното им включване в трудовия пазар и стопанския живот.

Параграфите на настоящия доклад, в които се призовава за ограничаване правата на собствениците на жилища, особено в централните градски райони, спиране на стопанската инициатива и блокиране на моделите на туризъм, основани на модерни технологии и решения, намирам за неразумни и опасни.

Не по-малко погрешни са текстовете, които призовават средствата по Зелената сделка да бъдат харчени предимно за жилищни програми, вместо за инвестиции в изпреварващо технологично развитие и индустриални и енергийни иновации.

Гласувах против Резолюцията на ЕП “Reforming the EU list of tax havens”, защото – поради множество изменения, внесени от крайната левица, тя излезе от първоначалния си предмет и изневери на добрите идеи и намерения, които стоят в основата на инициативата на ЕП.

Изцяло подкрепям политиката на борба с укриването на данъци и изнасяне на печалбите на европейски компании в офшорни зони. Категорично, обаче, се противопоставям на опитите на крайната левица да наложи унифициран режим на високи данъци във всички държави-членки на ЕС. Определянето на Европейски държави като “данъчни убежища” и приравняването им на офшорни зони е недопустимо.

Политиката за осигуряване на собствени приходи за ЕС и дори въвеждането на федерален Европейски данък е разбираема и оправдана, предвид високите очаквания на гражданите на ЕС и предизвикателствата на възстановяването от Ковид-19 и Зелената сделка. Националните данъчни системи, обаче, не са и не бива да бъдат предмет на регулация на ниво ЕС, а наднационалните призиви за повишаване на нивата на данъчно облагане пряко застрашават конкурентността и бъдещето на цялата Европейска икономика.