Ако по ключови национални теми няма едно ниво на консенсус и единство, нацията е слаба, държавата е слаба,

това каза в БНТ, за предаването „Денят започва с Георги Любенов“ българският евродепутат Радан Кънев (ЕНП/ДБ).

Правителството управлява в небивала от четвърт век комбинация от кризи. Войната има допълнителен ефект върху енергийната криза и съответно – върху покупателната способност на всяко семейство, върху всеки бизнес.

Успоредно с това имаме вечното догонване на европейската енергийна политика, което само по себе си е тежък проблем. Имаме криза в отношенията със Северна Македония. По такива въпроси не може да има политика на отделна партия или отделни министри, нужна е обща политика на правителството и мнозинството, добави Кънев.

Единствено правителство, което е изградило такава обща политика по кризисните въпроси, има силата и самочувствието да седне с опозицията и да каже: сега да изградим консенсусна националната политика.

В Украйна се води война, най-голямата от 70 години насам, която засяга българската икономика по драматичен начин, засяга десетки и стотици хиляди българи по произход в Украйна и Молдова. В такава ситуация страната трябва да има силен външен министър, какъвто в момента не се вижда. Разбира се премиерът може да компенсира отсъствието на всеки министър, стига да чувства подкрепата на парламентарните групи и на партньорите си в Министерски съвет.

Според Радан Кънев е тревожно, че в българския парламент няма партия, която да не се държи като в предизборна кампания. Войната близо до границата изисква сериозен политически дебат за националния интерес на България. А той може да е само един – да няма война.

„Единственият начин да няма война, единственият начин да има мир, е агресорът да се върне най-малко там, където беше на 24 февруари 2022. Най-малко, защото той вече беше окупирал много територии. И това е абсолютният минимум. Идеята, която някои русофилски среди сякаш таяха, че може да има лесна руска победа и нещата да се успокоят, като цяла Украйна се сгъне под ботуша на Путин и Молдова започне да трепери, тази идея е отдавна отминала. Оказа се, че Путин далеч няма силата да го постигне. Докато има руски, чеченски, сирийски, всякакви други наемни и редовни войски на територията на Украйна, ще има война. Тежка, може би партизанска война.“

Първата задача на европейската, но и на българската, национално отговорна политика, е агресорът да бъде върнат в границите преди войната. Това е постижимо само по един начин – когато продължаването на военните действия стане  военно и икономически непоносимо за него. От една страна икономически санкции, които да направят военното усилие невъзможно, включително и финансово невъзможно. От друга – подпомагане на отбраняващата се страна, на жертвата, така че тя да спира и отблъсква военната агресия.

Украинската армия и териториална отбрана са напълно способни да спират и отблъскват агресията с малко оръжие. Ако получат по-сериозна подкрепа, това ще даде възможност на Европа да постигне две цели:  Не влиза във войната, защото никой не иска да влиза в нея. И същевременно да върне агресора там, откъдето е тръгнал, за да може икономиката да тръгне по пътя на възстановяването.

Според българският евродепутат Путин ясно съзнава, че може да бъде свален само от Москва и Петербург. За това на фронта се гинат деца от републиките. Той изправя Русия пред редица тежки кризи. Провали прочутата руска военна машина по един драматичен начин – за месец, загиналите в Украйна руски войници е по-голям от загиналите за 10 години в Афганистан.  Изолира Русия за, вероятно, няколко десетилетия напред от целия свят. Успоредно с това нанася вътре в обществото си рани, които трудно ще бъдат лекувани.

Успехът на всяко едно управление ще се измерва с начина, по който то успява да се справи с енергийната криза, коментира Кънев и изборите във Франция. Според него те се провеждат изцяло по въпроса за покупателната способност на хората, кризата, енергийните цени, цените на храната, цените на жилищата и обедняването на населението. Груба грешка на Макрон е, че  използва Френското председателство на ЕС, за да прекара ускорено пакета „Готовност за 55“ (Fit for 55), елемента в Зелената сделка, който всъщност налага увеличение на цените на въглеродните квоти.  Особено при положение, че цените на електроенергията вече са непоносими. Френският президент следва политиката на Франс Тимерманс, според която войната всъщност е причина да се засили зелената политика в частта въглеродни квоти и повишаването на цената им. Тази политика се сблъсква със здравия разум на обществото, което няма как да я приеме.

Радан Кънев коментира и изборът за управител на БНБ. Според него процедурата за избор трябва да започне отначало, с постигнат консенсус в мнозинството в парламента.

„Никога изборът за управител на БНБ не е бил партиен въпрос. Никога не е имало партиен дебат, особено пък между коалиционни партньори. Това е тревожен белег за политическа незрялост.“

Предстоят ни години, в които новият гуверньор на БНБ трябва да изнесе основната битка за влизане в еврозоната. Ако той е избран като партийна фигура и е обременен с партийните атаки на другите партии срещу него, той няма да се справи. Гуверньорът на БНБ трябва да е партийно недосегаем.