Алтернатива се изгражда. Ако просто седим, гледаме и чакаме, няма как да я видим. Ще видим само неуспеха на правителството да се справи с непосредствените си задачи и пълния провал на Главния прокурор в опитите му да си играе на политик. Провал, който доведе до отворена, открита институционална война.
Имаме нужда да излекуваме разделението в обществото, имаме нужда да спре институционалната война. Имаме нужда да седнем и да намерим начина и хората, които могат да подготвят националния план за възстановяване. Които могат да проведат преговорите с другите европейски държави, за да бъде той одобрен. Да осигурят средствата и да гарантират, че тези средства ще бъдат изразходвани за реалните нужди на гражданите и няма да бъдат откраднати. Това е огромна задача. Задача, която днешния парламент няма никакъв капацитет да осъществи. Ние трябва да гарантираме, че целия този процес ще върви с преизграждане на българската правосъдна система и гарантиране на върховенството на закона.
Интервю с Явор Стаматов за предаването „Неделя 150“ по БНР.
– Г-н Кънев, как изглежда България от Брюксел в този момент? Всъщност, къде Ви намираме, в България ли сте все още или се върнахте в Брюксел?
– В България съм, но не мисля, че България от Брюксел изглежда различно, отколкото България изглежда от София или от Павликени.
– Съдейки как реагира лидерът на Алианса на либералите, изглежда, че изглежда различно.
– Не, това са партийни лоялности, един много отдавнашен проблем в нашето общество в отношението с европейските партньори – големите системни български партии, членове на големите европейски партии, не са партии, които отговарят на европейската представа за либерали, за християндемократи, за социалисти. Отнася се за всяка една, а и много отдавна на запад беше направен един тежък компромис, с пълното съзнание, че българските партньори не отговарят на заявените програми и ценности на съответната партия, те да получават подкрепа срещу това да бъдат послушни по време на гласуванията в Брюксел. Тъжен факт за България, но естествено всеки много добре знае, както във всеки български град, така и в големите европейски столици, че ДПС не отговаря на европейския стандарт за либерална партия. Още по-малко, БСП или ГЕРБ за социалистическа или християндемократическа. Искам да подчертая – това е български проблем. Ние не можем да хвърляме проблема си на западните лидери. Ние трябва да работим упорито, неуморно за изграждане на партии, които отговарят и на стандартните за почтеност, и на политическите ценности на българските граждани, които са европейски стандарти. Ако нещо в протестите от изминалите десет дни прави много силно впечатление, то е че ние виждаме едно поколение български граждани, които са израсли, формирани като граждани на ЕС, които не разбират, не приемат и явно никога няма да приемат този двоен стандарт в ценностите. Те казват „Ние сме европейци“, те казват „Ние знаем какво значи върховенство на закона, свободна икономика, знаем какво значат инвестиции в образование, знаем какво значи здравна система, знаем какво значат достойни доходи, с които може да се живее, а не да се преживява, все едно в поразена от суша африканска държава“ . Те се борят за това и аз съм напълно убеден, че те, с помощта на предишните поколения българи, ще изградят българска политическа система, която ще отговаря на европейските стандарти. И още на следващите избори това ще е много видимо.
– Г-н Кънев, аз ще си позволя да не се съглася с това, че политическото представителство в Европа е само български проблем. Защото ЕНП, към която и вие принадлежите, поне формално, се „орбанизира“, по мнението на много анализатори, вместо самата ЕНП да изключи партията на Виктор Орбан. Но да продължим нататък…
– Не, тъй като аз съвсем не съм само формално член на групата на ЕНП…
– Да, понеже редовно изразявате несъгласие с начина по който гласува…
– Активно участвам в политическия живот. Искам да Ви кажа, че в рамките на сегашния парламент, отношението на ЕНП към режима на Орбан в Унгария се е втвърдило три пъти, спрямо предишни години. В момента има едно мнозинство от над 85% от членовете на групата, в това мнозинство съм и аз, което гласува всички резолюции на Европейския парламент против произвола на унгарския режим. Практически колегите от ФИДЕС са в една дълбока изолация, именно защото те са се изолирали от ценностите на партията. Това е нещо, което новият председател на ЕНП, г-н Туск, им каза в очите по време на избирането му. Той каза „Аз няма да търся подкрепата на всички, защото има хора, които поставят противопоставяне между свобода и сигурност, и тези хора напускат ценностно нашето семейство с този факт“.
– Господин Туск хвалеше г-н Вучич в Сърбия и преди и след изборите, така че и неговите изказвания напоследък са, меко казано, спорни. Ако искате, да се прехвърлим в ситуацията в България, защото ми се струва, че вие, като едно от ключовите лица на извънпарламентарната опозиция, вероятно ще дадете яснота как си представяте протеста оттук нататък. Защото вчера се чуха призиви за окупиране на сгради на институции, за гражданско неподчинение, за обща стачка. Така ли си представяте продължаването на протеста?
– Нека първо да кажа, че аз съвсем съзнателно съм един редовен, но съвсем редови участник в този протест. Аз не съм човек, който взима решения в коя посока тръгва протеста. Участвам в него, защото съм убеден, че основните му заявени цели – смяна на управлението и оставка на Главния прокурор, която да доведе до реформа на системата, са изключително важни обществото ни. Те са важни за ежедневието ни, за доходите ни, за икономиката ни. Важни са, разбира се, и за това в каква ценностна среда и с какви перспективи ще растат следващите поколения българи. Но какви решения ще вземат протестиращите за поведението си на площада, за модела на поведение, не е моя работа. Моята работа като политик е да поставям на масата решения на тези тежки проблеми, които протестът констатира. Тук искам да подчертая, че всички ние сме солидарни около искането, че е необходимо българското правителство да си тръгне. В момента то няма необходимото доверие, нито в обществото, нито, както се видя в последните два дни на тежки преговори в Брюксел, сред европейските партньори. То не разбира приоритетите на днешна Европа и не може да се включи адекватно, съвсем не само поради езиковата бариера, в преговорите за новия европейски възстановителен план. За себе си мога да кажа колко много съм писал и предупреждавал, че ние трябваше да бъдем в Брюксел с нашия национален възстановителен план. Така както са румънците, така както са гърците, така както са повечето богати северозападни държави, както е Италия, както е Испания. Не е такава ситуацията. Българското правителство в настоящия момент трябва да бъде оценено като опасно и за икономиката на страната. Защитата на Бойко „Пуснете ме да преговарям за пари в Брюксел“ се пропука. Виждаме, че той, донякъде поради езикова бариера, но съвсем не само, не успява да уговаря никакви пари в Брюксел. Той е извън дебата там.
– За сега резултати няма. Както се казва – да изчакаме и да видим какъв ще е крайният резултат.
– Като нямаш цели, не може да имаш успешен резултат. В момента спорят италианците и холандците. Цяла Италия и цяла Холандия знае какви са националните позиции на техните лидери. Ние знаем за нашия, че не си е сложил правилно маската. Това е новината за България от Европейския съвет. Ние не знаем той с каква позиция отива, не знаем какво защитава, че да може да оценим той успешен ли е или не е. Това е едно правителство във фактическа оставка. И тази оставка трябва да стане юридическа максимално скоро. Но следващите стъпки са важни за България и те вече са политическа работа. Те не зависят от това дали Орлов мост ще бъде отворен или затворен. Как, в тази толкова трудна ситуация с това толкова разделено общество, ще се изгради национално съгласие за приоритетите ни? Кой ще ги подготви? Виждаме, че днешното управление няма капацитет, няма капацитет и днешния парламент.
– Тъкмо това е критиката на някой хора, някои от тях са от т.нар. ‚стари седесари‘, това е и причината те да не са на площадите, за да протестират. Защото не виждат алтернатива и смятат, че в момента протестът налива вода в мелницата на БСП, ДПС, Мая Манолова, Цветан Цветанов, Слави Трифонов.
– Алтернативата се изгражда. Тя, алтернативата, не се вижда. Ако седим, гледаме и чакаме, естествено, че няма да я видим. Видимото е неуспеха на правителството да се справи с непосредствените си задачи и пълния провал на Главния прокурор в опитите му да си играе на политик. Провал, който доведе до отворена, открита институционална война. Ние имаме нужда да излекуваме разделението в обществото, имаме нужда да спре институционалната война, имаме нужда да седнем и да намерим начина и хората, които могат да подготвят националния план за възстановяване. Които могат да проведат преговорите с другите европейски държави, за да бъде той одобрен, могат да осигурят средствата и да гарантират, че тези средства е бъдат изразходвани за реалните нужди на хората и няма да бъдат откраднати. Това е една огромна задача. Задача, която днешния парламент няма никакъв капацитет да осъществи. Ние трябва да гарантираме, че целия този процес ще върви с преизграждане на българската правосъдна система и гарантиране на върховенството на закона. Очевидно е, че това е нещо, в което Министерството на правосъдието, начело с господин Кирилов, няма как да бъде дори участник в такъв процес, да не говорим да го разреши. Изключително конструктивно и в положителен план гледам към бъдещето, но една конструктивна дейност изисква много сериозна промяна днес. Това е алтернативата – има ли в българския парламент днес, бих казал – дори сред голяма част от извънпарламентарната опозиция, хора, които могат да седнат и да подготвят национален стратегически план за излизане на България от кризата, за адаптация към Зелената сделка, за трансформация на икономиката. Парадоксът знаете ли какъв е? Всички знаем, че в парламентът няма такива хора. Има обаче на площада такива хора. Те са на 25, 28, 30 години и на тази възраст вече имат докторати от западни университети. Вместо да ги използваме тези хора, за да седнат и да помогнат на следващото правителство да се адаптира в Европа, ние сме принудени да им помагаме докато свалят сегашното правителство. Много им се възхищавам сега със свирките и тромбите. Само че това е капиталът на нацията, който не трябва да бъде изхабен само с протестите. Те трябва да решават проблеми. И много добре знаят как.
– Господин Кънев, Вие говорите за процеси, които в най-добрия случай траят по няколко месеца, година и дори повече, а в същото време настоявате за оставка на правителството сега и веднага. И много хора се питат какво ще се случи след като се проведат изборите? Няма ли да станем свидетели на един изключително шарен парламент, в огромната си част, сходен на този, който виждаме сега. И в този смисъл – каква промяна може да се очаква?
– Неслучайно, много преди да избухне острия етап на институционалната и политическа криза, защото кризата беше видима от много време насам, само управляващите не я виждаха как се задава, аз предупреждавам и моля да се седне на преговори за стратегическите цели пред страната. Защото и в периода на оставката, и в периода на служебния кабинет, и в периода на сформиране на следващите демократично избран кабинет, тази работа не трябва да свършва. България има стотици супер капацитети на различни позиции в европейските институции и на високи нива в европейските университети и европейския бизнес. Има немалко сериозни капацитети и тук, в страната, в българския бизнес, в академичната общност, не и в институциите много, за съжаление. Талантът на тези хора трябва да бъде използван, не за да свалят правителството и не за да бъдат пребивани от полицията по участъците, а за да подготвят българската национална стратегия и тя да бъде утвърдена от политическите партии. На нас ни трябва норма на национално съгласие в тази изключително тежка среда, в която живеем. Една норма на национално съгласие, която не зависи твърде много от резултата в следващия парламент. Защото ние горе-долу виждаме как ще изглежда следващия парламент. Няма да е толкова подобен на сегашния, Демократична България от извънпарламентарна партия ще бъде една от водещите политически сили в него, сегашните официални коалиционни партньори, най-вероятно, изобщо няма да присъстват. ДПС няма да определя мнозинството в следващия парламент. Почти сигурно ще бъде там където му е мястото – в дълбока изолация. Не може г-н Пеевски да разпределя фондовете за възстановяване и Зелената сделка, няма как да стане. Достатъчно променен ще е другият парламент. И все пак – има много въпросителни. Именно затова трябва сериозните участници в следващите избори, тези които имат самочувствието, че ще решават съдбата на държавата след тях, трябва да седнем и да нарисуваме спасителната стратегия, бързи стъпки за близките шест месеца, които да се следват безогледно, независимо кой в момента е по-силен и кой е по-слаб. И следващата стратегия – за един шест до десетгодишен период, в който и българският бюджет ще трябва да изглежда съвсем различно и публичните разходи, и профила на българската икономика, особено на енергетиката. Това са мащабни задачи, които няма как да бъдат решени от правителство, което зависи от една формация като т.нар. „Патриоти“, която отхвърля Зелената сделка. 99% от Европа я приема, г-н Емил Димитров, като Министър на околната среда, не я приема. Кой трябва да си ходи? Европейският съюз ли да си ходи или г-н Димитров?
