Триглав змей броди из Европа. Той застарява населението, кара жените да раждат по-малко деца и прогонва стотици хиляди от родните им земи.

От целия свят, населението в България се топи най-бързо. Европейската комисия изгражда защити срещу тази заплаха – назначава комисар, който ще се бори с обезлюдяването.

Депопулацията, дължаща се на сбор от емиграция, застаряващо население и ниска раждаемост не е само проблем на държавите от Източна Европа. Тя сериозно засяга и части от Франция, Испания, Италия, и Португалия. Това е европейски проблем. Според ООН, Европа ще е единственият континент, чието население ще намалее в близките десетилетия. Триглавият змей претопява Европа.

От трите глави, емиграцията е тази, която най-силно влияе на държавите от бившия Източен блок.

Разковничето е отчасти в тоталитарното ни минало – свободата на придвижване беше непостижима мечта в продължение на десетилетия, дори вътре в България. Но изведнъж, през 1989, тази мечта стана реалност, втората такава повратна дата е присъединяването на страната ни към ЕС.

Образованите напуснаха първи. Последваха ги по-ниско образованите и хората от малцинствата. Те отидоха да се трудят в други държави от ЕС. Заплатите им отново не бяха високи, а условията бяха лоши, но пак по-високи и по-добри от тези, които получаваха в България. Проста е рецептата за масовата емиграция – голямо неравенство в доходите в територия със свободно движение на хора.

До 2050 година населението на България ще се е смалило с 40%, на Румъния – с 30%, а това на Хърватия с 20%. Това са страните, най-силно засегнати от обезлюдяването в Европа. Европейската комисия изчислява, че 31 милиона европейци живеят в региони с ниски доходи и бързо намаляващо население.

Втората глава е застаряващото население.

Делът на хората над 65 в Европа ще нарасне от 20 на 30 процента до 2030 година, а броят на хората над 80 ще се удвои. Това се засилва още повече от емиграцията. Хората, напускащи страната си са предимно млади. Средната възраст на емигрантите е значително по-ниска от средната възраст на населението в България.

Застаряването на населението увеличава сериозно публичните разходи за възрастните граждани. През 2019 година, разходите за пенсии и здравеопазване в ЕС възлизат на 25% от БВП. Очаква се рязко увеличение в този процент.

Европейският съюз има сериозен проблем. Необходими са повече ресурси от наличните ни – обезлюдяването означава по-малко работна ръка и следователно по-малко публични средства за изплащане на пенсии. В допълнение, Международният валутен фонд прогнозира стагнация на икономическия растеж в страните с високо обезлюдяване.

Тази стагнация подхранва третата глава на змея – ниската раждаемост.

Това е национален проблем за България. Изселването на хора доведе до продължителна икономическа стагнация, която обезкуражава семействата и те имат по-малко деца.

Омагьосаният кръг

Миналото лято Европейската комисия публикува „Дългосрочна визия за селските райони“. Натискът над големите градове е прекалено голям. Затова целта на Комисията е да свърже обезлюдените региони с по-добре развитите градски райони. Целта е и там да се създадат възможности за развитие.

В България се случи точно обратното. С помощта на европейските средства се създаде концентрация от възможности в големите градове. Средствата, предназначени за развитие на селските райони изтекоха обратно в София. Това е резултатът от корупцията. Така селските райони бяха занемарени, а хората избягаха в големите градове. В резултат – недостатъчно място в детски градини и училища, проблеми с трафика, чистотата на въздуха и оттам – редица здравни проблеми.

А Северозападна Българя опустя. Тя попадна в ужасен омагьосан кръг. Всички се преместиха в големите градове, или в Западна Европа. Няма достатъчно хора, с чиято помощ регионът да се развива. Инвеститорите го избягват, защото не може да намерят работници, дори нискоквалифицирана работна ръка. Преди 10 години проблемът беше безработицата, сега е липсата на работници.

В допълнение, обществените услуги, като градския транспорт стават по-скъпи, или направо изчезват, защото няма достатъчно хора, които да ги използват. Големите железопътни линии са ремонтирани за последно през 70-те. Това кара още повече хора да избягат.

Отказвам да приема, че голяма част от родината ми е навлязла във крайната, необратима фаза на обезлюдяването. Вярвам, че това може да се промени. Ще отнеме време, може би четвърт век. За целта ни е нужно решително правителство, което липсваше в България десетилетия.

 

Оригиналната статия е публикувана в тук. /MO* Magazine – MO.be/