Здравната криза ускори промените, които обсъждахме в бъдеще време. Те вече са реалност – работа от разстояние, гъвкаво и несигурно работно време, изместване на традиционни работни места от компютърни технологии. И те идват заедно с икономическа криза и увеличена безработица.
Проблемите станаха видими през Ковид-кризата, но няма да изчезнат с нея.
Естествено е да чуваме призиви за засилена държавна намеса, за нова роля на правителствата и Европейските институции, за увеличени публични разходи.
Но ако опитваме насила да задържим пазара на труда в 20 век, ще се провалим, ще разрушим социалното пазарно стопанство, ще взривим социалните си системи.
Нов публичен ангажимент е нужен, както и нови разходи, но не за да спират прмените, а за да подпомагат адаптацията ни към тях.
Те трябва да следват само три приоритета:
Образование,
Образование и
Образование
