– Как стана така, че Европейският съюз изостана във ваксинирането от други страни по света? Този въпрос е въпросът на седмицата. И не само, защото България е на дъното на тази класация. С Радан Кънев, евродепутат от групата на Европейската народна партия и единственият български представител в комисията, която се занимава с въпросите на здравеопазването в ЕП. Добър ден, г-н Кънев.
– Здравейте.
– Г-н Кънев, има ли някакъв шанс тези договори между Европейската комисия и фармацевтичните производители на ваксини да станат публични, за да разберем къде е проблемът? В Европейската комисия, която е договаряла, или във фармацевтичните компании, които не си изпълняват договорите, предпочитайки да продават на по-високи цени на други клиенти?
– За съжаление се съмнявам, че договорите в своята цялост могат да станат публични, защото тук става дума за огромните компании от фармацевтичната индустрия, които изключително ревностно пазят тази част от договорите, която е търговска тайна. Като това особено много включва въпроса за цената. Договорите са достъпни в части, не изцяло за представители на европейските институции, включително немалко колеги от Европейския парламент успяха да се запознаят с тях, но въпросите за цената, които в момента са много чувствителни, не могат да се обсъждат. Факт е, че след много сериозни преговори Европейската комисия е постигнала много добри условия за европейските потребители по две линии. Едната е цената, това беше идеята на общите преговори. Когато се говори за половин милиард потребители в пакетна доставка, може да се постигне по-добра цена. По-същественото е въпросът за начина на одобрение на ваксината и съответно – отговорността. Трябва да сме наясно, че държавите, които са много напред с ваксинацията – Израел, на първо място и, макар и далеч след него, Обединеното Кралство и САЩ, работят с т.нар. „одобрение по спешност“ на тези ваксини. Докато ЕС работи с редовно одобрение и компаниите са подписали клаузи, че носят отговорност за всякакви вреди, причинени от въздействието на ваксината. Това е много сериозна разлика и много сериозен пробив в тези преговори. По всичко изглежда, че това е причината за едно поне двумесечно забавяне в договарянето на количества, сравнено с тези други държави.
– Това е хубавото, но лошото, казват информирани източници, на които стъпват публикациите в европейската преса е, че е пропуснат факта за неустойки при неизпълнение на сроковете за количествата в тези договори. Нещо, което всички фирми използват, за да продават по-скъпо на трети клиенти, извън ЕС.
– Моето впечатление от всички разговори, които сме провели в Комисията по околна среда и обществено здраве до този момент, част от тях при закрити врати, и всички доклади, които сме изслушали – и на европейските комисари, но и срещи с представители на фарма индустрията, e, че именно въпросът за отговорността е довел до определено забавяне и изглежда, че всички тези фирми са надценили възможността си за производство. Т.е. целият производствен процес върви с едно леко забавяне. Забавяне, което много рязко се отразява на възможността на някои европейски държави да достигнат капацитета си на ваксинация. Искам да подчертая, че за България това няма никакво значение. Гледайки резултатите от ваксинациите до момента, виждаме, че на европейския фон ние 5 и 10 пъти по-назад от другите европейски държави. Това означава, че ние не се справяме с доставките и количествата ваксини, които имаме. И другия проблем, който управляващите продължават да отричат – фактът, че от първата поръчка на Пфайзер / Бионтех просто не сме направили заявка. Трябва да разграничим. Европа има проблем със забавяне, но това не е проблемът, който виждаме в България. България има собствен национален проблем, който датира от есента на 2020 година, и е свързан с погрешни решения на нашето правителство, нямащи нищо общо с Европейската комисия и с производителите.
– И да добавим – много нисък, тревожно нисък процент на желаещите да се ваксинират в България, за разлика от другите европейски страни. Има ли основание опасението, че България е направила своите поръчки, съобразно един частен търговски интерес на ваш колега? Или това са слухове?
– Толкова тежко обвинение, без допълнителни данни, не мога да разпространявам. Това, което можем да кажем със сигурност – при първоначалната поръчка България е сложила всички ябълки в една кошница. Практически сме заложили само на една ваксина. Имаше данни за това още през септември – октомври 2020. Че ние пренебрегваме първата поръчка от Пфайзер / Бионтех. Още тогава повдигнахме въпроса, имаше опровержение от властите. Явно е, че са излъгали. Фактът е факт – от първата голяма поръчка на Европейската комисия ние не сме взели това, което ни се полага от Пфайзер / Бионтех. Взели сме повече по заявка от АстраЗенека. Това са фактите. Дали се дължи на по-ниска цена? Дали се дължи на това, че си нямаме вяра, че може да се справим с тежките условия за съхранение на ваксината „Пфайзер / Бионтех“? Дали се дължи на установени търговски отношения между България и други фармацевтични компании? Това вече е въпрос на едно много сериозно разследване. Аз не бих разпространявал съмнения без да имаме повече данни.
Но категорично настоявам за отговорност и разследване. Защото фактът е, че България не е получила това, което би могла да получи по договора „Пфайзер / Бионтех“. Да се оправдаваме със забавянето на европейско ниво е несериозно, защото разликите между нас и другите европейски държави варират между 5 и 10 пъти. Всички имаме право на определен процент от общата поръчка на Европа, а ние не сме го заявили.
– Властите в България ни казват, че Европейската комисия преговаря от наше име, както преговаря от името на всички останали страни в ЕС и това е голямото постижение на нашата общност. Но от друга страна, виждаме как много по-малки от нас страни получават по-големи дози и ваксинират повече хора за същия период, отколкото България. Къде е истината? В това, което се говори в София или в механизма на Брюксел?
– Ние сме вече много трайно на дъното, като изоставаме все повече. Това означава, че имаме проблем, който е различен от общоевропейския. Общоевропейският проблем е със сравнително бавни доставки, сравнено с САЩ и Обединеното Кралство. Българският проблем е, че ние не сме изпълнили квотата си от Пфайзер / Бионтех, която ЕК ни дава. Много е просто. А защо не сме изпълнили – защото не сме поръчали. Защо не сме поръчали? Тук вече управляващите трябва:
първо – да признаят честно, че има такъв проблем,
второ – да го обяснят,
трето – да се проведе разследване, за да се види дали обяснението им е лъжа.
Аз вече чух една поредица от лъжи, а това е много възмутително в тази сериозна ситуация. Ние сме в много критичен момент на развитие на пандемията, когато доверието в институциите и във ваксинацията е определящо, за да може обществото да продължи да върви напред. В такава ситуация от телевизионния екран да се лъже в очите на хората е много голяма грешка. Не е грешка просто за публичния образ на тези, които лъжат, а грешка за степента на доверие между обществото и неговите институции. Чухме, че всички имаме право на 1.55% и проблем няма. Да, само че много държави са получили своите квоти, а ние не сме. Тук е първата неистина. След това чухме от г-н Дончев, че тъй като ние поставяме двете дози, а много държави поставят само първата доза, затова нещата изглеждат така.
Първо – това не може да обясни разлика от десет пъти.
Второ – това просто не е вярно.
В рамките на Европа се поставят двете дози. Едната доза се поставя в Обединеното Кралство. И това там дава огромния брой хора, чиято ваксинация е започнала, но не е завършена. Оттук нататък идват още много въпроси, свързани с много сериозния проблем, както казахте вие, със желанието за ваксинация. И тук за държави като България, но и като Франция, отчасти като Италия, в които доверието в националната здравна система е явно ниско и желанието за ваксинация не е достатъчно високо, това решение на ЕК да постигне редовно, а не спешно одобрение, и да постигне договор с отговорност от страна на производителя е много правилно решение, защото обратното би нарушило допълнително доверието на хората във ваксинацията. Тук има още един проблем, който е много сериозен. Българското правителство, веднъж не успяло да осигури достатъчен брой ваксини, които е могло да осигури, започва малко да бие отбой от задължението си да информира хората за безопасния характер на ваксините и да ги насърчава да се ваксинират. Като знаеш, че нямаш ваксини, удобно е оправданието, че хората не искат да се ваксинират. Но къде е българската национална кампания за насърчаване на ваксинацията? Къде са отговорите на въпросите на хората? Всеки гражданин, на когото му предстои да се ваксинира, има поредица от въпроси. Част от тях са резонни, част от тях са дълбоко ненаучни, породени от различни слухове в социалните мрежи, част от тях са абсурдни. На трите групи се дължи отговор. И тези отговори трябва да дойдат по същия начин, по който възникват въпросите – от големите официални медии, най-вече обществените медии, но и от социалните мрежи, откъдето голяма част от хората черпят основната си информация. И много често биват заблуждавани.
– В противен случай ние ще продължаваме да се убеждаваме бавно, в сравнение с другите държави от ЕС и ще сме принудени да търпим икономически загуби от ограниченията на противоепидемичните мерки. Има ли опасност да се окажем изолирани? В момента този въпрос не се обсъжда. Изглежда, че ще има ограничения за неваксинираните при влизане в някои страни, при пътуване. Да има ли частна програма, за тези които не са в рисковите групи, но имат пари да си купят ваксина?
– Не бих насърчил такова нещо. Това са типични политически избори, които едно правителство трябва да направи. Дали да има частна програма, дали да има възможност за ваксина, която е платена, а не безплатна. В момента цяла Европа се намира в състояние на общ недостиг на ваксини. България е в зле управляваните държави. Но да вземем един пример – не е задължително бедните държави да са зле управлявани, а богатите – добре. Най-зле управлявани са България и Нидерландия. Това са двете държави с най-катастрофално управление на процеса на ваксинация. Тук сме в компанията на най-богатата. Това означава, че политическата неспособност не е задължително резултат от нисък БВП. Просто е лошо управление. Държавите, които лошо управляват ваксинационния процес, застрашават своите граждани. Това няма да се реши като се даде на богатите да извадят едни пари и се ваксинират. Това няма да реши нито един проблем. Нито липсата на ваксини, нито ще реши проблема с недостатъчното доверие във ваксинацията в България. Той се решава с публична кампания на управляващите. Да не говорим, че доверието в тези управляващи не е достатъчно, може би тази кампания трябва да има друг, неполитически характер. Това се решава с национална система за ваксинация, в която всеки може лесно да се включи, не да се звъни по телефона в РЗИ, а да се включи в една национална интернет платформа, която да обработи данните, да разпредели хората по рискови групи и на нейна база да се направи националния график. Всеки да знае датите, на които може да се ваксинира и в крайна сметка да планира този процес. Нищо от това не е свършено. Вие поставяте много важен въпрос – „Ще има ли ограничения?“ Ясно е, че ще има. Най-малкото – изискването за PCR тест за влизане в държави, когато не си ваксиниран, ще остане. В България този тест струва около 100 лева. Един човек, който е сезонен работник, командирован работник, откъде ще извади 100 лева при всяко преминаване на границата?
Интервю на Диана Янкулова с Радан Кънев в предаването „Неделя 150“ по БНР
