Като член на Комисията по заетост и социални въпроси в ЕП, отстоявам твърдо и дългосрочно българските интереси в дебата за предизвикателствата и нуждата от промени на пазара на труда в рамките на ЕС. Необходимо е преосмисляне и адаптиране на социалната функция, дейностите по социална защита и подпомагане от страна на държавата.

Участвах в разговор по FRANCE 24 за бъдещите европейски политики в сферата на труда и социалната защита и закрила. България е страна със специфична и силно отворена икономика, бореща се да бъде конкурентна в свят, в който това става все по-наложително и за която тези промени имат потенциала да бъдат решителни.
 
Трансформацията на работните места, промяната в нуждата от квалификации и умения, автоматизацията и роботизацията на производствата, гъвкавостта, изисквана от успешните предприятия, ограниченията наложени от пандемията от КОВИД-19, допринасят за мащабни промени в рамките и на отделните фирми, и на социалната държава. Нека не се лъжем, това предизвикателство е особено валидно за развитите западноевропейски държави. Там промените са наистина драматични и особено актуални, както за гражданите, така и за политиците.
 
Затова и мисля, че е важно българската позиция в този толкова важен за „големите“ дебат да бъде чута. Всяко сравнение с края на миналия век, подредения трудов пазар и размаха на държавата на благоденствието в Западна Европа, не са в полза на настоящето.
 
Въпреки, че политиките на трудовия пазар и особено социалните политики, са все още приоритет основно на националните държави, тенденциите за задаване на посоката на ниво ЕС са все по-отчетливи. На 7 май в Порто се проведе Социална среща на върха с участието на лидерите на ЕС, европейските институции, социалните партньори и представители на гражданското общество, която зададе основните насоки за европейската социална политика до 2030г. в три основни направления:
 
  • труд и заетост
  • умения и иновации
  • социалната държава и социалната закрила
Без да се постигне някакъв значителен прогрес на този форум все пак ясно бяха очертани рамките, в които може да се очаква насочването на политики за адаптиране към актуалните промени и предизвикателства.
Тук не става дума за административно дирижиране на икономически процеси, а за осъзнаването на все по-отчетливите трудности на националните държави да предоставят на гражданите си адекватна социална подкрепа и защита, както и да им съдействат за по-пълноценна реализация на пазара на труда. За неспособността им да предвиждат, коригират и адаптират политиките си към резките глобални промени.
 
Сравнително често ми се налага да балансирам между про-пазарните виждания на голяма част от моите избиратели (които продължавам напълно да споделям) и нуждата България да участва активно и пълноценно в този процес, точно поради ниската производителност на труда, ниската иновационна активност на българската икономика и предприятия, дефицитът на квалификации и умения на пазара на труда у нас, и т.н. България не може да си позволи да игнорира с пренебрежение тези процеси, защото рисковете от регулации, които биха били в ущърб на икономическите процеси в страната, имат потенциала да натиснат под водата крехката българска икономика.